Съдържание на знанието
Средната му половина - животът е 7 - 10 дни, а пиковите концентрации на кръвта се достигат 4 - 6 часа след една перорална доза. Въпреки това, пълната абсорбция и използване от тъкан на щитовидната жлеза и периферни органи (като черния дроб и бъбреците) изисква 24 - 48 часа. След приемане на лекарства, приблизително 80% от Т4 се превръща в по -активния Т3 (трийодтиронин) в черния дроб и бъбреците. Останалата Т4 се съхранява в кръвта в обвързана форма (обвързана с щитовидната свързваща глобулин) и бавно се освобождава, за да се поддържат стабилни нива на хормони. Това означава, че след спиране на лекарствата, концентрациите на Т4 в организма не спадат рязко, а по -скоро бавно намаляват със скорост приблизително 10% на ден. Обикновено отнема 4-6 седмици (приблизително 5 полуживота) за пълно елиминиране от тялото, в който момент функцията на щитовидната жлеза се връща в състоянието си преди лекарството.https://www.fiercerawsource.com/steroid {2 )Finished/steroid {3 )Finished {4))
Продължителността на задържането на Т4 също варира в зависимост от отделните фактори: при пациенти с хипотиреоидизъм (хипотиреоидизъм), поради техния по -бавен метаболизъм, половината - животът на Т4 може да бъде удължен до 12 дни, като клирънсът отнема 6 - 8 седмици след спиране на медикацията. За разлика от това, при пациенти с хипертиреоидизъм (хипертиреоидизъм) или тези, които приемат дълго - срочни лекарства, които ускоряват метаболизма (като рифампицин), полуживотът на Т4 може да бъде съкратен до 5 дни, като клирънс отнема само 3-4 седмици. Освен това методът на администриране също може да повлияе на задържането. Приемането на Т4 на празен стомах (30-60 минути преди закуска) увеличава скоростта на абсорбция до 70%-80%. Приемането му с храна намалява скоростта на абсорбция до под 50%, индиректно скъсявайки ефективното си време за задържане в организма.
Дългият - трайното задържане е основното му предимство като дълго - срочно лечение за хипотиреоидизъм. Веднъж - дневното дозиране позволява стабилни нива на хормони, избягвайки колебанията при симптоми, причинени от бързото клирънс на лекарството. Разбирането на неговия модел на разрешение също предоставя ключови клинични насоки за коригиране на дозата и преминаването към прекратяване.
